ALASKA: THE LAST FRONTIER

Аляска е място, което е в travel bucket листа на всеки.

Земята на спиращи дъха гледки, планини, ледници и непокътната пустош.

Спирам с описанията, които можете да намерите във всяка брошура и блог.

Представете си, че пътувате до Аляска през лятото…

Сезона, в който дните са дълги, защото слънцето едва залязва.

През деня е топло. Да, лятото в Аляска е топло, но е трудно да го обясня на баба ми, която ме изпращаше със зимни ботуши, защото е гледала Alaskan Bush People по Discovery.

Въздуха е чист, заобиколен си от природа и забравяш, че си в САЩ, защото Аляска не е Холивудски филми и небостъргачи. Тя е дива и сурова.

Времето е спряло.

Оказваш се привлечен от по-бавен ритъм на живот, свързвайки се отново с естествения свят и собствената си вътрешна същност. Там откриваш себе си, без дори да си търсил отговори на екзистенциални въпроси.

Мащаба на всичко е невъобразим и несравним с нищо, което някога сме преживявали. Аляска е място, където можеш да дишаш дълбоко, просто да се възхищаваш и да се почувстваш наистина малък пред величието на природата.

Едно от най-епичните преживявания в Аляска е преследването на северното сияние. Казват, че това е едно от най-великите светлинни шоута на Земята и след като го видиш, разбираш защо.

Тъй като ми е трудно да намеря свои думи, с които да обясня какво представлява северното сияние, ще използвам един цитат, който най-точно описва, това което почувствахме.

"Perhaps there will be a slight streak of green, a patch that will deepen and then grow. Then another patch on the horizon, like a green searchlight. And then shivering curtains of light can fill the sky, or looping spirals, or flickering flames of green and purple, and candy-apple red. It feels as if they should be accompanied by dramatic sounds, the bangs of fireworks or the roars of rockets. But these are utterly silent, almost solemn in their dancing. And yet they can be comforting in their own way; as if in this remote and frozen wilderness there's something else out there that is alive."

-Gabrielle Walker, Antarctica: An Intimate Portrait of the World's Most Mysterious Continent

Аляска не е място, тя е изживяване и несъмнено ще остане в съзнанието ни за цял живот. Каквото и да напиша за нея ще е малко, ще мине едва по повърхността и няма да успее да пресъздаде това, което е Тя.

Затова ще оставя снимките и видеата, които сме събрали да разкажат историята вместо мен.